Лято – синьо като висините!

Лято – синьо като морска шир,

носещо дъха на планините,

свобода, спокойствие и мир!

Лято! Синьо, мое лято!

Не отминавай като миг!

Не отлитай, като птиче ято!

Не отеквай, като вик!

Не бързай! Почакай още малко!

Нужно си ми тук! Сега!

Да те загубя, ще е жалко.

Не оставяй във сърцето ми тъга!

Ти донесе радост за очите:

видях Белоградчишките скали!

В Родопите летях с орлите,

на Осъм бях сред хладните води!

На Стара планина студените дъбрави,

на Тракия зелените поля

никога не бих забравил!

Мое синьо лято, неусетно отлетя!

НИКОЛА ВАСИЛЕВ, 11 г.