Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2011 22:58 - СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ МОЕТО СИНЬО ЛЯТО” 2011/ ЧАСТ 3
Автор: astika Категория: Новини   
Прочетен: 1442 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.09.2011 23:07


 

СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

„ МОЕТО СИНЬО ЛЯТО”

 ЧАСТ 3

 


  Моето синьо лято

Слизам  бързо аз по жълтозема

между буковете в Странджа планина.

Щастлива съм, гледам замечтана

как зелениката приветства ме с листа.

 

Пътеката е утъпкана и чиста.

Проблясва горският поток.

Цветчетата трептят като мъниста,

разпръскват нежен аромат.

 

Навлизам в пясъчните дюни.

Чертая малки стъпки  със крака

и виждам как небето тъмносиньо

се оглежда в морската вода.

 

Празнично лудуват капките

над причудливите вълни.

Във вихър шеметен танцуват,

превръщат се в мъглявини.

 

И ето вятърът ме брули.

Аз чувам звуците на струни.

Съзирам огън на брега.

Огън, а до него - приятелски лица.

 

Приятелите пеят за тази синя красота,

а птиците загадъчно пригласят.

Като невидим хор, водите

повтарят песента и я понасят.

 

Пренасят я в загадъчна земя,

за да узнаят всички хора по света

за чудесата на нашата страна,

за морето и за Странджа планина.

 

Поглеждам небосвода,

обсипан е с безброй искри.

Помислих ги за Персеиди,

които сбъдват моите мечти.

 

Вълшебството ме завладява.

Слушам на сътворението песента.

Създават я чайките, прибоят,

вятърът и на китарите звукът.

 

Моето синьо лято е прекрасно!

Изпълнено е то с приятелства

и преоткрити малки чудеса

от морето и от Странджа планина.

Калина  Иванова  Иванова  - 18 год.

 

 

 

Сезони

И всеки край на юли по мъничко надежда в

кисийката ми сипва и очаква в звезден прах да я превърна,

докато мечтая лудо за отминалите детски дни.

 Опитвам да я стисна силно, здраво между

пръстите си наивни да я задържа, дорде

сама в щастлива звезда не се превърне.

 

С песни приспивни галя душата й нежна,

очаквам струните й разстроени в себе си да побера

и някак тя по-свободно да лети из небесата сини.

Ала и това сякаш недостатъчно е и сякаш неизбежно е

нейното отлитане. Ще си отиде, както хората

винаги си заминават и нима да я съдя право имам?

 

Ще я положа в душата си чиста, от злини да я пазя

и от хорските очи коварни. Тя ще бъде моя вяра,

моя обич и закрила, докато сама в птица не се

преродя и като скитница-орлица да диря дом за

земните деца. Страх не ще изпитам и за миг, нито

ще проплача пред вековните мъки на света.

 

Ах, моля те, пътнико, в сърцето си недей да носиш

сивота. Там нейде в теб се крие цял океан от

нежност и в него да се удави всеки би поискал. 

Затова ще те обичам, планински човеко, вечно,

че твойта воля нависоко всеки път отвежда те. 

А там добротата искрена само властва.

 

Но ето че в прегръдките си септември ме поглъща.

Върху мен есенни листа се сипят и слънцето не се

усмихва така весело, както преди. Тичам към

обятията хладни, кисийката е пълна още и се чудя

защо да бъда птица не мога? Че да отлетя и чак

на пролет в дома си да се завърна роден и мил? 

Селена Минчева Йорданова, 18 години,

 

Все при теб се връщам

Така синьо, необятно... ето ме отново,

пред теб съм, море мое, море пенливо.

Как желая да се слея с теб, тръпка нова,

но и стара, почти забравена от цяла година!

 

Ще се гмурна и забравя в миг за цялата суша,

ще се отпусна – отнеси ме накъдето поискаш!

Нямам търпение да ти разказвам, а ти да слушаш

за съкровените ми сънища и всяка нишка

 

на живота ми, която го отличава от другите,

която все ме дърпа към теб и на теб ми напомня.

Обичам те огряно в охра, обичам те и във бурите

и всяка твоя вълна събира сила огромна,

 

стига да е изминала достатъчно дългия път

и ветровете да са й помогнали – уж просто две стихии,

но заедно слеят ли се в действие, съумяват да сберат

безспирен устрем, угасящ всичко в своите води и

 

аз от възхищение примирам в твоите обятия,

телесата ти унасят ме и бавно ме поглъщат...

Ти най-ясно знаеш душата ми и нейните възприятия

и ги пълниш с наслада, затова все при теб се връщам!

Борислава Любчова Гонева, 16 г.

 

Моят мил Бургас

 

Мъничкият златен пясък

сипе се от моята ръка,

чувам на вълните силният им плясък

и излизам аз от моята тъга.

 

Минавам покрай фонтанчето познато,

виждам стария ни плаж,

корабчето малко старовато,

недалеч от стария паваж.

 

По улиците стари аз минавам

ето и квартирата е недалеч оттук.

Няма аз кого да заблуждавам -

най-красивото море е тук!

 

Речна идилия

 

Блика езерна вода от планината -

цели водни мънички кристали.

Тих звук чу се в тишината,

капки тихо ромоляли.

 

Стича се леко по билата,

кристално изворно поточе,

слиза бързо в долината,

а във него плува мъничко паточе.

 

Рибки подскачат тук-таме,

над водата чиста.

Влюбени остават насаме

край водичката вълниста.

 

 

Лазурен бряг

 

Изумрудено море, лъчисто,

огряно от утринни лъчи,

над него слънцето златисто,

като перла розова блести.

 

Водата времето запазва,

на отминалите дни

под кристалната повърхност чиста,

стари корабни съкровища таи.

 

Чайки с вик прелитат,

над бушуващата шир,

вълните морски се надигат,

разстилат се води безспир.

 

Галина Ивелинова Костова на 17 год.

 

        

  Прекланям се пред теб,море..

Ах ,море-неземно водно царство;

ах,ти на мислите ми господарство.

Прекланям се пред величието на притихналите ти  вълни,

току що събудили се,озарени от искрящите на слънцето лъчи.

Пред пробудното ти ухание солено,

дори пред всяко водорасло зелено.

 

Прекарвайки пръсти през пясъка горещ,

усещах  незаменим и величествен копнеж;

хранех спокойствието, което растеше като малка гъбка,

колкото растеше,ме полазваше и нeописуемата тръпка.

 

Ах ,море-неземно водно царство;

ах,ти на мислите ми господарство.

Магията ти е с огромна сила,

доброто у  всеки тя разкрила.

Прекланям се пред теб,море..

приказка под синьото небе.

                         

   Морска приказката под синьото небе

                                     

  Вървейки по плажната ивица,

       долавях силата на топлите лъчи.

       Приказка-реалност, не усещах тънката граница,

       само разбиващите в мен вълни.

       Душата ми от тях e вдъхновена,

       у мен доброто се подсилваше.

       Самата аз бях успокоена,

       все едно мама ме милваше.

 

       Спокойствието ми на плажа се превръща- 

       не руши, а дава.. любов иска да покаже;

       също като на Трите прасенца къща,

       която души сгрява и помощ не може да откаже.                         

       Къща на душата- сламена,с основа едничка-

       доста лесно разрушима;

       премина в тухлена,която сам самичка

       честно съм си я градила.

      

       Веднъж морският бриз така ме отвя,

       сякаш с вълшебното килимче на Аладин.

       Изведнъж Алиса от пясъка излетя

       и ме пренесе в Света на чудесата  неповторим

       Също като Пинокио- гмурнала се във водата,

       плувах из морската шир и осъзнах. -

       Жива съм, вече  почувствах свободата

       и жадувания мир точно там видях.

                                         

      

       Подаде си ръката

       малката русалка Ариел

       и усетих правотата,

       която подводния свят е криел..

       Въведе ме в Морската империя,

       където фалша е непознат.

       Като излезеш разгадаваш таз мистерия-

       Душевно колко много си богат!    

 Дима Бориславова Кисьова,16 г.

 

 

Обяснение в тюркуазено синьо

Магията… силата…

Онова усещане за вечност.

Безкрайността и вселената…

в едно…, в една дума -

Море.

 

Нюанси в пълна хармония.

Начало без край или край без начало.

Обяснение в тюркоазено синьо,

събрано в една само дума -

Море.

 

Коленича пред теб!

 

Ти можеш да изтриеш сълзите ми

с една малка вълничка,

да предизвикаш усмивка

с един отразен слънчев лъч.

Море…

 

Приказка бяла

    и

      дива стихия,

        бушуваща ярост…

 Море.

 

Далечно и необяснимо,

близко и понятно,

Но…     

    истинско

        мое море!

 

Виолина Стоянова Христова - 17 години

 


 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: astika
Категория: Други
Прочетен: 258423
Постинги: 116
Коментари: 71
Гласове: 47
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031