Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2011 22:43 - СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС "МОЕТО СИНЬО ЛЯТО" 2011/ЧАСТ 1
Автор: astika Категория: Новини   
Прочетен: 2165 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.09.2011 23:36


 СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

„ МОЕТО СИНЬО ЛЯТО”

 ЧАСТ 1

ПЪРВА КАТЕГОРИЯ

 от 7 до 14 години

 

 

ВАКАНЦИЯ

Петльо запя,

Слънцето изгря

И започва ваканция сега!

 

Премина в песни и игри

И радостни искри.

Но, ваканцийо, поспри!

 

Какво от това,

Че започва есента?

Ваканцията мина  за ден – два

И от утре тръгваме с учебници в ръка.

 

Отдъхнахме малко,

Но, какво от това,

Сякаш не сме изиграли ни една игра

 

А следващия път

Вече знам -

И от първия час,

Ще седна сред полето

Ще поскачам с козлето

 

Запомнете още от сега –

Така ще направя аз, така!

 

 

ОБЛАЧЕ

На кея облаче е спряло –

Навярно ще пере

Палтенцето  си бяло

в голямото море.

 

СВЕТУЛКА

 

В тихата и тъмна нощ

Аз видях една светулка,

С нея исках да се запозная и

да поиграя.

 

Чудно!

Тя е палава, игрива,

Но е мълчалива.

 

Леле, пламъче държи!

Ще ме изгори!

   Кристабел Мама Конта, 10 години

 

 

КОПНЕЖ ПО МОРЕТО

Учебната година

искам бързо да отмине

и лято кат пристигне

да видя теб,  море.

 

Към картата поглеждам,

ти лъскаво синееш.

Дъхът ти аз усещам

и шепот на вълни.

 

Ти липсваш ми безкрайно,

защото си омайно!

Очаквай ме лазурно,

загадъчно море.

 

Морски вълнения

Училището свърши

 

и лятото дойде.

 

Отивам в Бургас

 

на Черното море.

 

 

 

Отивам, за да видя

 

Аз мойта мила баба

и много да се гмуркам

във бурните вълни.

 

 Ще срещна пак отново

приятели добри.

И с тях ще си играя

До късни тъмнини.

Гергана Иванова Марева - 10 години

 

Лятото в мен

 

Когато Май измине своя път

и слънцето препича без пощада.

Когато птиците пристигащи от юг

започнат да долитат по гнездата.

Тогава весело усмихвам се и … ето –

пристигнало е лятото – отивам на морето.

А по полето вече пак пече се хляба.

Житата жадно се надигат в строй.

Закачат се с прелитащите птици,

изпращат им послания с поклон.

А слънцето препича ли, препича,

чак заслепява моите очи.

Как искам с  него да потичам,

да го прегърна, песен да звучи.

Да го разходя на морето по вълните,

че лятото е кратичко – уви!

Да го кача чак горе, при звездите

и то да грее в моите очи.

Когато лято е, аз искам да лудея,

да давам всеки му надежда, да живея…

Усмивка, песен с вятъра да слея,

целувката на пясъка с морето да възпея.

И щом замисля се и вгледам се дълбоко,

така дълбоко в своята душа

откривам в себе си едно мъничко лято

и то подкрепя ме в живота да вървя.

  Катерина Николаева Димитрова - 14г.

 

Лято прекрасно

Идва прекрасното лято,

зашумява безкрайното блато.

Ето,започват игри,

морето плиска,шуми…

 

Слънце щастливо грее,

птичката гласовито пее.

Аз играя във водата,

цъфти роза в равнината.

 

Радост носи топло лято,

свири,пее ,птиче ято.

Кон се вихри във полята

птица плува във реката.

Светлина в мрака

 

Нощ безлунна...Тихо капе и дъжда,

корабите се клатушкат близо до брега.

Светлината навсякъде изгасва

и тъмнината все повече нараства.

 

Светулка в далечината гори-

ту изгасва, ту искри,

и път отваря към нови светове-

за пътешествия, за домове.

 

Като светлина в тунела- това е края-

на безбрежието за което се изгаря,

и показва величието на нощта,

и на фаровата светлина мощта!

Гергана Марин Георгиева, 13г.

 

Летен спомен

Там някъде, в далечината

морето синьо и безбрежно

губи свойте линии  в тишината и

плискат се вълните нежно.

 

На хоризонта белее платноходка,

пясъкът блести като от злато.

По покривите с котешка походка

си тръгва вече слънчевото лято.

 

Мъгла като рибарска мрежа

покрива къщи, лодки, хора.

Тръгвам си.

През рамото поглеждам -

белее във далечината

на лятото закотвеният кораб.

Никола Василев, 12 г.

 

НОВИЯТ ПОПАЙ

Хапвам риба и спанак

и ще стана аз моряк.

Даже Попай ще надмина.

Виж ме само след година!

 

Здрав и силен като лъв

винаги ще бъда пръв!

Вече към морето тичам.

Много, много го обичам!

 

 

МОРСКИЯТ ГОШО

Аз Гошо хубавеца.

Аз съм баш плувеца.

И морето най-обичам,

все след него лятос тичам.

 

Кака Мими често пръскам.

Правя й от мида пръстен

И така ми се прощава.

Мокра, че е тя забравя.

 

Мама е доволна също.

Риба готви, ближе пръсти

и на маса подредени

морски хора сме засмени!

 

 

Сила от морето

Морето е моето гьолче голямо

и ходя при него през лятото само,

но искам морето във джобче да сложа

и в банката риба обилно да вложа.

 

Ще стана богат, ще имам консерви,

ще амкам най-здраво и после със перки

ще мога през лятото всички да мина –

плувец най-голям съм! Ей, вижте ме вие!

 

Морето е моето гьолче голямо.

Сега съм момченце, но утре ще мина

аз Попай моряка - владетел световен,

мъжага най-силен, от никой несборен.

 

Георги Ангелов Ставрев, 12 г.

 

Мое синьо лято

Мое синьо лято,

ти си като злато.

Топло и прекрасно,

приказно и ясно.

Слънцето ме грее,

вятърът ми вее.

Хора на море отиват,

а не им се ще да се прибират.

Плодовете зреят бавно.

Вкусни са и хапвам славно.

Мое синьо лято,

ти си ми любим сезон,

грееш като злато,

отлиташ кат балон.

Славея Стефанова Семова, 8 год.

 

Лятна ваканция

  Жадувана ваканция,здравей!

  От днес – игри,забава...

Приятели, сърце ми пей,

че дойде ваканцията драга!

 

Книгите не ще забравя,

те са разказвачи без глас.

Но колелото без да се бавя,

ще подкарам още днес аз.

 

Мое дивно синьо лято,

дари ме със здраве и сила!

С тяло от слънцето облято,

ще кръстосвам родината мила.

 

 

Палаво лято

Лято ярко,лято цветно,

лято мило и приветно,

ти си палава загадка

и усмивка топла сладка!

 

Твойто слънце жарко

гали моя палав Шарко.

Двама с него играем

и никак не скучаем.

 

Приятелките добрички,

с рокли и с полички

пристигат в нас на двора

и палуваме без умора.

 

Лястовичките ни пеят,

а роднините се смеят.

Ех, защо е непонятно,

че на нас ни е приятно?!

 

Монологът на морето

Морето небрежно ме докосва,

нашепва ми за отминали векове.

Как пиратски кораб го кръстосва

и как сред него ставали са боеве.

 

Затворила очи, слушам вълните

как пеят за красивите русалки.

Омагьосвали са те без жал душите

на моряците и юнгите малки.

 

Потръпвам от ужас и болка силно,

дочувам стенания от глас млад.

Пътниците на „Титаник” непосилно

жадуват глътка въздух без резултат.

 

Нептун ми се хвали на талази

с поданици верни, с амфорни тежки.

И как векове иска да опази

богатствата си от набези човешки.

 

Отварям очи, омагьосана навеки,

от морския бриз с дъх солен.

Тръгвам смела по нови пътеки

с монолога на морето в мен.

Величка Емилова Ружина – 11 год.

 

 

Морето

Радост в мен бошува

и морето се валнува

във Варна ще патувам аз

както и в Бургас!

 

Ще падне веселба голяма

край морето скука няма.

Забавления от сутринта

чак до вечерта!

 

Усмивки,слънце и вълни

на морето ще откриеш ти!

 

Лято

Лято е вече отивам на далече

птиците да гоня и с тях да полетя!

 

Слънцето горещо да догоня

и да докосна аз небето синьо.

Лек ветрец тихичко говори

колко красиво е!

 

Лято мое не изчезваи ти,

радваш моите очи.

Горещи спомени оставяш ти

и безкрайни мечти!

 

Шукрие Исмет Абдурахман, 13 години

 

 

Балада за отминалото лято

Детски глъч в ушите ми долита.

- ,,Где си лято мое ?" сякаш пита,

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: astika
Категория: Други
Прочетен: 258418
Постинги: 116
Коментари: 71
Гласове: 47
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031