СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

„ МОЕТО СИНЬО ЛЯТО”

 ЧАСТ 2

 Балада за отминалото лято

Детски глъч в ушите ми долита.

- ,,Где си лято мое ?" сякаш пита,

а после сменя се в страдание,

мелодия, прилична веч и на ридание.

 

Музика, изпълнена с копнеж,

 с желание, със смелост и брътвеж

 да грабиш с шепи ти безчетни

 емоции от спомените летни.

 

 Спомен ти от морските вълни

 скоро тръпката в сърцето ми върни

 да запее като птиче ято

 балада за отминалото лято.

 

Морето

 

Ето го морето – цяло в синева,

колко блясък, колко красота!

 

Ето ги и чайките немирни,

 прелитат над вълни безспирни.

 

А в далечината небосводът бял

 сякаш длани на морето е опрял.

 

 Колко красота и чар

 струи от този морски дар!

 

 Затова щом дойде лятото мечтано

 хуквам към моренцето желано!

Сюзън Вескова Гератлиева – 11 години

 

 

Синьо-зелено лято

 Синьо-зелено е моето лято,

И  усмивките в него в синьо цъфтят.

Краката ми стъпват в морето разлято

И ме разплисква в синьо  денят.

Синьо-зелено е моето лято

С мирис на рачета, сладолед , хвърчила…

Сутрин вълните посрещат ме в синьо

Вечер изпраща ме морска дъга.

И ми се сърди само пясъкът топъл,

Че забравям за него  в горещия ден-

Една песъчинка залепва по мене

И отново се гмуркам в морето пред мен.

И всичко наоколо се е сляло

В едно денонощно синьо петно-

С морето играя, морето сънувам

И с морския бриз се целувам…

Християн Трифонов 11г.   

 

Ваканция

Имам си ваканция, но моята котка няма-

Вчера неочаквано - стана котка-мама!

Три пискливи котенца в пазвата си гуши…

Ах, какво ли още  предстои да ми се случи?!

Котенцета слепи са, мама котка дреме,

А мишките в мазата разхождат си краката.

Имам си ваканция, но съседът няма-

С трактора от сутринта земята набраздява!

Кончето игриво е, петелът в двора спи,

кравата без работа цял ден си мучи…

Вдига си главата сивото магаре

и във тишината силен рев надава.

Опашката си гони кученцето Боби

и както се върти стълбата събори.

Спира се за малко моето сладко куче,

тъй и не разбира -кое как се случи!

 

А аз към реката бързо се затичвам,

гущерче зелено пътя ми пресича,

водно конче смело над жабите кръжи,

щъркелът наперен наблизо върви…

 

Имам си ваканция, но моята котка няма!

Бързо се прибирам в къщата голяма

Ах колко са хубави!Ах колко са сладки!

Малките ми котенца с дългите мустачки.

А котката майка доволно мяучи… 

 

Ах, какво ли още предстои да ми се случи?!

 

Моята ваканция  сякаш няма край!

Сутрин ме събужда кучешкия лай,

вечер уморен ляга си деня-

само аз не мога  още да заспя.

Клоните чудовища страшни са във мрака,

така ли ми се стори или някой вън изплака?!

Рев страшен ли чух отсреща в гората,

дали е заключена на двора вратата?!

Какво ли така страшно в полето бучи?

Ах, какво ли още предстои да ми се случи?!

Християн Трифонов 11г.

 

Втора категория

 от 15 до 19 години

 

 Моето синьо лято

Моето синьо лято настъпи
със смях и забава.
Моето синьо лято накара
слънцето да изгрява.
С моето синьо лято тихо
се преражда Земята.
С моето синьо лято отново
се зараждат цветята.

Моето синьо лято
приведства водите,полята.
Моето синьо лято
приведства дори планината.
Моето синьо лято плува
с вълни по морето.
Моето синьо лято блести
като звезда на небето.

Евелина Александрова                                                                          

  

 

 

 

 

Ах, отминаващите летни дни

 

Стоим на прага между два сезона,

облени от залязващото слънце,

и мечтите ни се реят в небосклона,

а душите ни са свити като че са зрънце...

 

Поредна страница от книгата "Живот"

съдбата пред очите ни затваря

и осъдени сме ний да търсим брод

към вратата, що пред нас уж тя отваря...

 

Ала всичко тегли ни назад

към скорошното минало и спомени красиви,

сякаш изградили са те в нас огромен, царски - ей такъв палат

и там за вечността ще се запазят непокътнати и живи...

 

И тъгата в нас тъй тежка

по отминалото време

нашепва ни, че ще е грешка

по нови пътища ний да поемем.

 

А с пясъчни крачета

и герданчета от раковини

като откъснати цветчета

повяхват дните сини...

 

Летят часовете,

а с тях нижете се, дните,

няма ли как просто вий да спрете

и докато е лято да заспите...?

 Габриела Георгиева Ангелова, 18год.

 

Лъжем се

дължим си много повече и искрено

да казваме друг другу добър ден

довиждане е тъй чупливо и несигурно

сбогом пък ни кара глухо да мълчим

търсачи много на нелепи истини

слухове и сиволепкави твърдения

дали и тук и там и някъде

разменяли сме погледи и ласки

без свещи и със недопито вино

с безброй добре охранени комари

детектори за кръв и малко щастие

свидетели  на случки и случайности

идващи всъщност не така случайно

дължим си много повече от взетото

получили достатъчно за да си спомним

след време някъде далеч със другиго

едно единствено солено морско лято

парещо и тайнствено и само наше

въпреки търсачите комарите  неволите

дължим си много повече от спомени

но няма пътища покрити с пух и облаци

от рози без бодли и бучки захар

на страховито прашни автогари

търсим довиждане изричайки сбогом.

 

Приятелско лято

Трудно е да спра да се усмихвам

щом заспиваш тихо и сега

сложила глава на мойто вярно рамо

искам да те гледам все така

вярваща в небесни царства и простори

търсеща любов с отворено сърце

крехка но неспирно гонеща вълните

искам да е вечно нашто лято

спиращо дъха нахално безразсъдно

всяка фибра чувства и е жива

пясъкът докосва с дивата си свобода

бризът нещичко прошепва  утрин рано

искам да сме тук и там и все така

летим заедно и твърде много  лични

с дъх на страст рапани морска сол…

 

 

Турско синьо лято

 

Казваш тъжни истини с очи,

търсиш моята усмивка вяла,

другата е някъде на север,

тя ще чака вярна,  тиха и смирена,

миговете все не ни достигат -

откраднати, умело  споделени,

с мен дали ти е приятно, топло,

няма нужда да те питам,

усещаш ме с ръце и с устни,

поглъщаш жадно всяко откровение,

срещам те във разни автобуси,

по летища, пътища и магистрали,

търся сините във чуждите кафяви -

съзнания, а може и сърца от пяна,

толкова ни даде тазгодишното  ни лято,

а колко взе ли ни - рано е да мислим,

не казвахме значими  и хвъркати думи,

не снимахме,  забравили  да дишаме,

летните ни АЗ се страстно сплитаха,

за да дойде после есента във дрипи,

нахално да разтърси улисаната съвест,

да издигне зидове, стени и бариери.

Да ни каже лицемерно на ушенце,

че било е просто турско синьо лято…

Лия Сергеева Треновска, 18 години

 

Писмо в бутилка

 Нямам  търпение аз

рокля да облека и чехли да обуя,

да изпълня моето намерение,

шепота на морето да  чуя.

 

Да усетя вълните,

 лъчите слънчеви нежно да ме галят,

да чуя вятъра в косите си,

пясъчните частици по кожата ми да бягат.

 

С морски въздух дробовете ми да се изпълнят,

да се нагледам на морето безкрайно,

с водорасли и миди шепите да се напълнят,

в този свят да се потопя тайно.

 

Да се състезавам с рибите в морето,

по скалите  стръмни  да се катеря,

да летя с птиците  високо в небето,

писмо в бутилка да намеря.

 

Да го взема и със себе си да го отнеса,

никога това преживяване да не забравя,

когато искам пак в този свят да се пренеса,

част от себе си на дъното на морето да оставя.

Вилиана Илиева, 11 клас

 

 

 

 

Синьо лято

Крясък  на  чайки,

 загадъчен шум на вълни,

 парещ пясък

 и радостни детски очи.

 Сребърни миди

 тихо вълната донася.

 Късче вълшебство

 в шепа летовник  отнася.

Тичам бос по брега

 и вълна  облизва следите.

 Усмихвам се.

В бронзова люлка ме люлеят лъчите.

Водни пръски

ми мият лицето.

Искам моят живот

 да е винаги свързан с морето.

         

Димитър Желязков Димитров-16 г.

 

 

Браво!Много хубави стихове!Честито на победителите!

Здравейте,кога ще излязат резултатите от третия национален конкурс?