Прочетен: 1705 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2011 23:07
СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС
„ МОЕТО СИНЬО ЛЯТО”
ЧАСТ 4
Към синевата
Рай за сетивата. Лято.
Плът и бриз танцуват.
Път море и вис целува.
Вървя към синевата,
претворена в стих.
Окрилена. В рокля от синчец,
пея си с гласец най-тих. От рано.
Като пръсти по пиано. Плахи пръсти.
Несъвършено и естествено.
А песента,която търся,
е обикновена и божествена
като картините на уличен художник-
семпли и разкошни,
като витрини,отразили волен полет
на гларус-цигулар.
С копнеж разголен,с усет на винар
аз тази песен диря.
Събирам и плета лъчи и ветрове.
Глава извръщам към ятата,
слушам шепнещо море.
Копнея и прегръщам жарко лято.
Вървя и пея: „Синевата...”
Синевата ме зове.
Денят си отива
Изморен косач,денят си отива,
в житните ниви преплита крака.
Гърбът му се схваща и стъпва едва.
А детето на Ра с очи го изпраща.
Все щом си отива,
следи го слънчогледът жълт.
Косачът морни пръсти впива
в стар приятел-морски вълк,
докато той с финес отпива.
Синевата днес е син коктейл
с резенче лимон от слънце.
Гларус там се е зареял
редом с всички морски вълци-
пиян другар,рисува с крила,
танцува пред смаян рибар,
пияно пее сякаш се трошат стъкла.
На кея запявам и аз.
С усмивка. Денят си отива.
И жегата бяга от късния час.
Аз пея. По детски щастлива.
Мечтая
Плавам...
в корабче с бели платна,
които са мойте надежди.
На дълбоката синя вода
се отдавам
и тя ме отвежда.
Притихвам с копнежи
по Виа Понтика,
по топлина в душата.
Замечтана на мостика,
прегръщам синьо лято
сред сияещо безбрежие.
Красиво е.
Надеждите са живи от летата,
щом лети с ятата
моето сърце!
Милена Калоянова Джинкова, 18 години
Синьо лято 2011
Лято, колко си красиво,
колко синьо,хубаво,игриво..
Децата весели с усмифки на лице
пеят,радват,къпят се ..
Лято мое, хубаво омайно
Обичам и морето, тъй безкрайно..
Слънчевите лъчи обгарят ме ..
И птичките накацват ме ..
Замъците на децата,поглъща ги водата,
но продължават да играят те и много забавляват се
Ах, лято , колко те обичам
искам постояно да се къпя във водите ти,
вятър да вее косоте ми..
и лъчите да ме обливат в светлина ..
Ех, лято, лято каква игра си ти !
Мария Ненкова
Морска вечер
На брега на морето,
кораби се люлееха о тихичко
птичките ми се смееха.
Тъга,бе нахлу в мен
и успокоение търсих всеки ден,
но успокоение,
нямаше за мен!
Загледала се бях аз,
в дълбочините на морето от бяс.
Но в един момент,разбрах,
че щастлива може би бях.
Отворих заслепените си зелени очи
и видях колко е красиво
да седиш тихичко сам,
сам ,но покрай морският блян.
Като роман приключи за
мен вечерта и в сълзи образа ми обля,
но изпълнена с радост,не от тъга!!!
Мария Лазарова Лазарова, 16 години
Морето и Ти
Морето ме вика,
чувам твоите слова.
Още помня красивите сини очи,
които се отразяваха в морската вода.
Като птица погледът ми пак лети,
търси точно тях.
Вълните удрят се
в брега на моята душа.
Вятърът крайморски ,
все по –силен е.
Мечтая пак за изгрева,
за нощите на плажа,
изпълнени със смях.
Защото душата ми е като
пробита черупка на мида
и никой не може да я успокой.
Само твоята прегръдка и морето
Могат да я спасят.
Христина Владкова Димитрова ,16 години
СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ...
СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ...