Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2011 23:02 - СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС „ МОЕТО СИНЬО ЛЯТО”2011/ЧАСТ 4
Автор: astika Категория: Новини   
Прочетен: 1705 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.09.2011 23:07


СТИХОВЕТЕ ВЪВ ВТОРИЯ НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС

„ МОЕТО СИНЬО ЛЯТО”

 ЧАСТ 4



 Към синевата

Рай за сетивата. Лято.

Плът и бриз танцуват.

Път море и вис целува.

Вървя към синевата,

претворена в стих.

Окрилена. В рокля от синчец,

пея си с гласец най-тих. От рано.

Като пръсти по пиано. Плахи пръсти.

Несъвършено и естествено.

А песента,която търся,

е обикновена и божествена

като картините на уличен художник-

семпли и разкошни,

като витрини,отразили волен полет

на гларус-цигулар.

С копнеж разголен,с усет на винар

аз тази песен диря.

Събирам и плета лъчи и ветрове.

Глава извръщам към ятата,

слушам шепнещо море.

Копнея и прегръщам жарко лято.

Вървя и пея: „Синевата...”

Синевата ме зове.

Денят си отива

Изморен косач,денят си отива,

в житните ниви преплита крака.

Гърбът му се схваща и стъпва едва.

А детето на Ра с очи го изпраща.

Все щом си отива,

следи го слънчогледът жълт.

Косачът морни пръсти впива

в стар приятел-морски вълк,

докато той с финес отпива.

Синевата днес е син коктейл

с резенче лимон от слънце.

Гларус там се е зареял

редом с всички морски вълци-

пиян другар,рисува с крила,

танцува пред смаян рибар,

пияно пее сякаш се трошат стъкла.

На кея запявам и аз.

С усмивка. Денят си отива.

И жегата бяга от късния час.

Аз пея. По детски щастлива.

 

 

 

Мечтая

Плавам...

в корабче с бели платна,

които са мойте надежди.

На дълбоката синя вода

се отдавам

и тя ме отвежда.

Притихвам с копнежи

по Виа Понтика,

по топлина в душата.

Замечтана на мостика,

прегръщам синьо лято

сред сияещо безбрежие.

Красиво е.

Надеждите са живи от летата,

щом лети с ятата

моето сърце!

Милена   Калоянова  Джинкова, 18 години

 

Синьо лято 2011

Лято, колко си красиво,

колко синьо,хубаво,игриво..

Децата весели с усмифки на лице

пеят,радват,къпят се ..

Лято мое, хубаво омайно

Обичам и морето, тъй безкрайно..

Слънчевите лъчи обгарят ме ..

И птичките накацват ме ..

Замъците на децата,поглъща ги водата,

но продължават да играят те и много забавляват се

 Ах, лято , колко те обичам

искам постояно да се къпя във водите ти,

вятър да вее косоте ми..

и лъчите да ме обливат в светлина ..

Ех, лято, лято каква игра си ти !

Мария Ненкова

 

 

Морска вечер

На брега на морето,

кораби се люлееха о тихичко

птичките ми се смееха.

 

Тъга,бе нахлу в мен

и успокоение търсих всеки ден,

но успокоение,

нямаше за мен!

 

Загледала се бях аз,

в дълбочините на морето от бяс.

Но в един момент,разбрах,

че щастлива може би бях.

 

Отворих заслепените си зелени очи

и видях колко е красиво

да седиш тихичко сам,

сам ,но покрай морският блян.

 

Като роман приключи за

мен вечерта и в сълзи образа ми обля,

но изпълнена с радост,не от тъга!!!

Мария Лазарова Лазарова, 16 години

 

Морето и Ти

Морето ме вика,

чувам твоите слова.

Още помня красивите сини очи,

които се отразяваха в морската вода.

Като птица погледът ми пак лети,

търси точно тях.

Вълните удрят се

в брега на моята душа.

Вятърът крайморски ,

все по –силен е.

Мечтая пак за изгрева,

за нощите на  плажа,

изпълнени със смях.

Защото душата ми е като

пробита черупка на мида

и никой не може да я успокой.

Само твоята прегръдка и морето

Могат да я спасят.

 Христина Владкова Димитрова  ,16 години

 

 

 

 

 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: astika
Категория: Други
Прочетен: 258346
Постинги: 116
Коментари: 71
Гласове: 47
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031