Фондация АСТИКА

ОБЯВЯВА:

              Резултати от дванадесетото издание  на националния конкурс за стихове
  „Моето синьо лято” 2021

Стана традиция през лятната ваканция да обявяваме конкурса за стихове

„Моето синьо лято“ посветен на  морето и ваканционните мигове.

И тази година журито бе възхитено  от  творчеството на всички автори и повишеният интерес към конкурса!

До крайния срок – 15 септември 2021 г., получихме   349 творби,  от 202 автори от цялата страна.

Конкурсните творби бяха разгледани от жури в състав:

Любомир Вълков -председател

Членове:

Яна Вълчева

доц. Мария Ганева

Атанасия Петрова

Тома Троев

Апостол Стойчев

Кремена Цанкова

което взе  своето РЕШЕНИЕ на 08 октомври 2021г., в град Бургас:

Победител в категория  15-29 години:

                      Сън
Морето ме пленява със величие
с вълни от перлена коприна.
По пристана разпръснати са стихове
и носят всички твоето име.

Докосва ме със нежност вятъра,
нашепва ми за малките ти тайни.
И виждам те – усмихната на пясъка,
красива като изгревно сияние.

Небето е картина изумителна,
наситена със залезни отблясъци.
Вълшебство ненагледно и пленително,
създадено от рая за мечтатели.

Прегръщаш ме с криле. И пак отлиташ
в бургаската, безкрайна синева.
Събуждам се самотна. И се питам –
Ще дойдеш ли отново на брега?

 Виктория Симеонова

Поощрителна награда/грамота в същата категория за:

Когато морето целува нозете ми.
И пяната леко обагря брега.
Когато слънцето- скрива ни.
И няма ни нощ, ни тъга.

Тогава ела- целуни ме.
Обгръщай, ликувай, живей.
Тогава ела- погали ме.
Прегръщай, ридай и копней.

Когато с водата отида си.
И леко поглъщам света.
Когато звездите- обливат ме.
И няма ни сън, ни лъжа.

Тогава ела да се слеем.
С огъня, вълните, страстта.
Тогава ела да копнеем.
За вярата, мечтите, света.

 Сияна Янева

Поощрителна награда/грамота в същата категория за:

Няколко промила жажда

Забъркваш самотно коктейли на бара,
слушаш еднакви, пиянски клишета.
Меню ми подаваш, подклаждаш пожара,
сипваш от разни бездънни шишета.

Луната ни свети гальовно, крайбрежно,
разсейва ме тенът ти тип „шоколаден”.
Подаваш ми чашата, бъбрим небрежно,
а аз съм все повече и повече жаден.

До мен поседни – бризът захлажда,
отпивай на глътки от морските вопли!
Коктейлът страхотно ми се услажда,
с вряла прегръдка отвътре ме топли.

Опияняваш ме както си се разголила –
в петите ме блъсна и вече съм болен.
Поставям рекорд от няколко промила,
тъй както коктейлът е безалкохолен…

Светлин Трендафилов       

Победител в категория 30+ се присъжда на:

 Старият моряк

С фланелка на сини и бели райета,
с тютюнено-рижав, прошарен мустак,
пребродил надлъжно и ширно морето,
към пристана крета прегърбен моряк.

Той всеки ден кърпи очукана лодка
със времето в разрез, с проклет дървояд,
а после с моряшка, разлата походка
в кръчмето дотътря се, кипнал от яд.

Присяда, запалва поредна цигара,
подръпва увиснал, тютюнен мустак,
вмирисан на риба, поглежда към бара
с надежда за своя пореден коняк.

А барманът знае, а барманът чувства
човекът с голямото, морско сърце,
в нозе му отдавна морето не буйства
и гларус отдавна не пърха с крилце.

Но той непрестанно из бездната плава,
със своя прогнил, изкорубен каяк,
мечти и копнежи в сълзите удавя
с поредната чаша цигарен коняк.

Дарина Цветкова

Поощрителна награда/ грамота в същата категория за:

Лятно

Бавно се спуснаха нежни пожари,
житните ниви обагриха в злато.
Птици кръжат във небето разбрали,
Слънцето праща ни огнено лято.

Идват безкрайните нощи и дни,
мисли разперват криле във простора.
Знаем, че няма да бъдем отново сами,
гали ни морският бриз без умора.

Загребваме с шепите морски вълни,
пясък броим със онази надежда,
че краят на лятото далеч е, нали?
Свободни и дръзки напред ни повеждат.

Литват мечтите ни с вятъра в бяг.
В очите ни пламват отново искрите,
и търсещи винаги, нетърсили бряг,
бушува сърцето във такт със вълните.

Морската пяна разпръсква зрънца,
в скалите до фара косите си свежда.
Гравира в душата от пясък сърца,
витраж от надежда нарежда.

Добромира Добрева

Поощрителна награда/ грамота в същата категория за:

Мое лято  

Мое лято неопитомено,
дръзко като юношеска страст,
с акварелни багри оцветено
в екзотични шарки и контраст.

Мое лято, остро като тръпка,
с аромат упойващ, с вкус богат,
меко като пясъчна прегръдка,
свежо като неоткъснат цвят.

Мое лято, синьо като нежност,
гръмко като вълноломен вик,
като в мида твоята небрежност
ще затворя във вълшебен миг.

Да не може зимата изящна
с дъх смразяващ да ме вледени
и във плен на любовта и́ властна
да дочакам жарките ти дни.

Елена Дечкова

Поощрителна награда/ грамота в същата категория за:

Сбогуване с лятото

Как август се изнизва между пръстите
и стъпки върху пясъка оставя…
От писъка на чайките, невръстните,
разбира лятото, че остарява.

Заравяме съкровище под кърпите,
кълне се есента, че ще го пази.
И тръгваме, едва ли ще сме първите,
които пълнят пясък в стари вази.

Потъват във морето сини спомени,
които нощем стихове разказват.
Вълните лягат на брега разголени
и с лятото отново се прощават.

Делфини се сбогуват със лодкарите,
а песента на лодките умира.
В мъгливо утро кръстят се рибарите,
най-старият от всички се прибира.

Самотни мрежи чакат още пръстите,
които да ги наплетат по края.
Но август се изнизва, а по пръстите
полепва сол със дъх на морска пяна.

Жени Щерева

*******************************

Специална грамота за стихотворението:

Пясък
                В памет на Ваня Костова

В  един момент животът ще премине
и ще ни срита в топлия ни глезен….
В един момент сами ще си заминем
и няма нищо, нищичко да вземем…

Във цялата свирепа серпентина
поела  риск в последния си блясък,
една прозрачна, нежна раковина
ще ни напомня за живота – пясък.

Ще ни напомня-песен ще запее,
а после ще политне в сто посоки…
И не плачете – тя отгоре грее
във златна рокля много  НАВИСОКО…

Полина Костова

ЧЕСТИТО НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ!

Още веднъж журито изказва благодарност на всички участници в дванадесетото изданието на националния конкурс за стихове „Моето синьо лято”  2021, като Ви пожелава здраве и нови творчески моменти, като Ви очаква в новото тринадесето  издание през лятото на 2022 в периода 24 май- 15 септември.

Радвам се да видя, че асонансната рима не се смята за слабост, дори се среща и в наградени стихове.
Дано забележат това и педантичните критици и оценители.
Пожелавам нови поетични завевания на победителите в конкурса!